Безплатна изработка на сайт и хостинг от хостинг компанията на fakti.bg от 2011 г.

  Тема: Украйна

"Какво мислите за Путин": какво питат руснаците, пристигащи в Германия

21 Ноември, 2026 14:23 907 17

  • русия-
  • владимир путин-
  • германия-
  • нато-
  • украйна

Руснаци, които пристигат в Германия, често получават покана за разговор със специалните служби, някои от въпросите засягат и отношението им към войната срещу Украйна

"Какво мислите за Путин": какво питат руснаците, пристигащи в Германия - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА

В началото на ноември стана ясно, че разузнавателните служби провеждат разговори с някои руски граждани, пристигащи в Германия. След няколко публикации в независими медии, германската Федерална полиция потвърди пред ДВ, че подобни разговори действително се водят, като уточни, че те не са част от процедурите за граничен контрол и не се извършват от полицията. Според властите тези разговори се провеждат от Федералната служба за защита на конституцията (BfV) – вътрешното контраразузнаване, чиито задачи включват борба с екстремизма и предотвратяването на саботажи.

Въпроси за войната и Путин

ДВ разговаря с няколко руски граждани, които е трябвало да отговарят на допълнителни въпроси, след като са преминали граничния контрол на германски летища.

Още новини от Украйна

Алексей Чигадаев, който притежава разрешение за пребиваване в Германия, пристигнал през септември от Казахстан. След като преминал граничния контрол на летището във Франкфурт на Майн, той бил помолен от служител на Федералната служба за защита на конституцията да проведат кратък разговор. „Той каза, че това е доброволен разговор с граждани на Руската Федерация – затова се съгласих“, споделя Чигадаев пред ДВ.

Първоначално въпросите били рутинни: къде живее, къде учи и работи, с какво се препитава. След това разговорът преминал към политически теми. Чигадаев бил попитан за живота на семейството му в Русия, колко често посещава тази страна, какво мислят неговите близки и познати за войната в Украйна, както и какво е мнението му за Владимир Путин. Присъствала и служителка, която по време на разговора въвеждала някакви данни на компютър.

Друг руски гражданин, пристигнал в Берлин с туристическа виза по покана на свой роднина, разговарял със служители на разузнаването с помощта на преводач, тъй като владеел немски съвсем слабо. Той също бил информиран, че разговорът е доброволен. Бил питан защо е дошъл в Берлин, с какво се препитава в роднината си, за кого е гласувал на последните избори в Русия и какъв е животът му в Москва. Служителите се интересували също колко е струвало пътуването му и какво планира да разгледа в Берлин. Мъжът уточни, че разговорът е протекъл в приятелски тон и не са му били предлагани последващи срещи.

За подобни случаи по-рано съобщи и изданието „Холод“. В един от тях рускиня е била поканена на разговор със служители от разузнаването на летище в Берлин. След като ѝ е било разяснено, че разговорът е доброволен, тя е отказала и напуснала летището, без да срещне каквито и да е пречки.

Отказан достъп до Шенгенското пространство

Инцидентът, предизвикал най-голяма загриженост сред руските правозащитници, е описан от политика Андрей Пивоваров. Според правозащитния проект „Консули на Антивоенния комитет“ (КАК), след преминаване на паспортния контрол, руска активистка е била отведена в отделно помещение. Разговорът със служители на разузнаването – посочени в доклада като представители на Федералната разузнавателна служба (BND) – е продължил повече от час. Жената е била разпитвана за руските емигранти, включително дали подозира някого в сътрудничество с руските разузнавателни служби. Тя е отговорила, че не разполага с подобна информация.

В края на разговора ѝ предложили да подпише споразумение за доброволно сътрудничество с германските специални служби – но тя отказала. След разговора жената е напуснала летището безпрепятствено и прекарала в Германия още около седмица. Няколко месеца по-късно тя се опитала да влезе в Шенгенското пространство през друга държава, но ѝ бил отказан достъп. Според нейния адвокат в издадения документ Германия е била посочена като държавата, въвела ограничението, а като причина била посочена „заплаха за националната сигурност“. Правозащитниците не могат да са сигурни, че забраната за влизане е била свързана именно с отказа за сътрудничество с германските специални служби. Според тях в документа не е имало пряка препратка към проведения по-рано разговор. На ДВ е известен само един подобен случай, поради което засега няма основания да се говори за масово прилагане на такава практика.

Какво отговориха от контраразузнаването

От Федералната служба за защита на конституцията отговориха на запитването на ДВ, че в рамките на законните си правомощия службата провежда различни дейности, включително анкетиране на хора. Като обосновка от службата посочиха, че в Германия продължава да съществува висока заплаха за сигурността.

Спецслужбата обаче не разкри публично на кои летища се провеждат подобни разпити, по какви критерии се избират хората за разговор и какви въпроси се задават. От контраразузнаването отказаха да коментират конкретни случаи – включително този с активистката, на която е отказан достъп до Шенгенското пространство.

В Бундестага отказаха да коментират отделни случаи

ДВ потърси коментар и от членове на Комисията по вътрешни работи на Бундестага и получи отговор от депутата от Лявата партия Клара Бюнгер. Тя заяви, че не ѝ е известно какво е правното основание за това да бъдат разпитвани хора при влизането им в Германия. Според нея основанията за тази практика трябва да бъдат изяснени. По повод случая с активистката, на която – както се твърди – ѝ е бил отказано да влезе в страната след разговор с разузнавач, Бюнгер обясни, че досега не е чувала за подобни случаи: „Ако се потвърди, че контраразузнаването вписва хора в някакъв „черен списък“, защото отказват да му сътрудничат, това би било много скандално".

Освен това ДВ изпрати запитване до членовете на парламентарната комисия на Бундестага, която отговаря за надзора над специалните служби. От кабинета на председателя на комисията Марк Хенрихман отказаха да коментират конкретни случаи. А от контраразузнаването се позоваха на продължаващата заплаха за сигурността на Германия.

По-строги изисквания за влизане на руснаци в ЕС

Съобщенията за засилен контрол идват на фона на общото затягане на европейската политика по отношение на влизанията на руски граждани на територията на ЕС. След началото на руската агресия срещу Украйна ЕС отмени облекчения визов режим с Руската Федерация. През ноември 2025 г. Европейската комисия (ЕК) допълнително ограничи издаването на многократни визи за руснаци, кандидатстващи от територията на Русия. Визите за еднократно влизане се превърнаха в стандарт, макар че за определени категории кандидати все още се правят изключения.

Германия намали сериозно и броя на визите, издавани на руски граждани. През миналата година са били издадени около 20 000 краткосрочни шенгенски визи – приблизително 15 пъти по-малко, отколкото през 2019 г. - преди пандемията от Ковид. На 2 септември говорителят на германското външно министерство Мартин Гизе заяви, че на руснаци се издават твърде много туристически визи и че Берлин възнамерява да намали допълнително този брой. „Не можем да говорим за „нормалност“, докато Русия води агресивна война“, каза той.

Освен това Германия засили проверките на руснаци, влизащи в страната, след осуетеното нападение с дрон на летището Лайпциг/Хале. Германското правителство смята, че Русия е виновна за извършения опит за саботаж, позовавайки се на данни от разследвания и разузнавателна информация. Москва отрича каквото и да е участие.

Крие ли тази практика риск за руските граждани

Въпросът обаче има и друга страна. Ръководителят на правозащитния проект „Първи отдел“ Дмитрий Заир-Бек припомня в интервю за ДВ, че руското законодателство предвижда наказателна отговорност за сътрудничество с чуждестранни специални служби. Подобни доброволни разпити не са рядкост и в други държави, казва той. Но според него руснаците трябва да имат предвид, че руското законодателство тълкува сътрудничеството с чуждестранни специални служби в много широк смисъл.

„Конфиденциалността при подобно сътрудничество е много условна“, смята Заир-Бек. Според него руските власти могат да разглеждат самия факт, че е имало контакт с чуждестранна спецслужба, като сътрудничество - дори лицето да не е подписало документ за сътрудничество, казва правозащитникът.

Източник: www.dw.com


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 2 от 8 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

Новини по държави: